СЪДЪРЖАНИЕ:
- Цел на дипломния проект
1.1. Предназначение на вертикалното планиране
1.2. Рзултати от вертикалното планиране - Същност на вертикалното планиране
2.1. Дефиниция на вертикалното планиране
2.2. Изисквания при вертикалното планиране - Методи за вертикално планиране
3.1. Аналитично планиране
3.2. Графично планиране - Сечение и заложение на релефа. Изисквания за оптимален избор на
проектна равнинаи и за наклони
4.1. Сечение и заложение на релефа
4.2. Изисквания за минимални земни работи и оптимални наклони.
4.3. Нормативни изисквания за наклони на площни и линейни обекти - Площна геоветрична нивелация на план квадратна мрежа и видове
инструмнти
5.1. Площна нивелация
5.2. Видове инструменти за геометрична нивелация - Ред на работа при изчисляване на картограма. Решения на квартал
6.1. Картограма на земни работи на линеен обект
6.2. Картограма на земни работи на площен обект квартал
6.3. Изчисляване на земните работи, работни коти и нулевата линия - Ведомост на земните работи
- Графично оформление
1. Цел на дипломния проект
Проектът за вертикално планиране (ВП) на населеното място (НМ) предвижда необходимото изменение на релефа на терена с оглед да бъде моделиран и приспособен към изискванията на строителството, водоотвеждането и транспорта при най-целесъобразно и икономично извършване на земните работи, включително разместването им и дава представа за облика на територията, която ще се благоустроява. Плановете за ВП се изработват за населени места и други застроени територии или части от тях в съответствие с одобрените им общи и подробни градоустройствени планове (ОГП), застроителните и регулационните им планове (ЗРП) и подробните квартално-застроителни и селищни планове. Плановете за ВП имат предназначението чрез преобразуване на съществуващия релеф на терена да създадат условия за функционално и хармонично изграждане на жизнената среда във всички нейни аспекти - обитаване, труд, отдих и др. С преобразувания (проектния) релеф се изпълняват задачите: - определяне на височинното положение на улиците, алеите, площадите и съоръженията им за осигуряване удобство за транспортните средства и пешеходците; - определяне на височинното положение на сградите и създаване на условия за целесъобразно застрояване , архитектурно оформяне и функционалност; - отвеждане на повърхностните води в естествени водоприемници и канализационната мрежа, определяне нивата на водните течения. Проектните решения трябва да бъдат ефективни и икономични и да запазват околната среда, паметниците на културата, природните и материалните забележителности. Плановете за вертикално планиране се изработват във височинната система на нивелационния план. Те се прилагат на местността чрез височинно трасиране от четвъртокласната нивелачна мрежа. Те подлежат на постоянно попълване и поддържане. Плановете за вертикално планиране, трасировъчните планове и тези на инженерната инфраструктура задължително се изработват в една и съша височинна система. При вертикалното планиране се обособяват две основни групи дейности: ВП при градоустройственото проектиране и проекти за ВП в строителството. При проектирането на сгради и съоръжения се изработват проекти за ВП в строителството. Тези проекти осигуряват височинното решение на основните и второстепенните нива на всички сгради, съоръжения, площади, пътни възли и улични пространства.
1.1. Фази и етапи на вертикалното планиране
Плановете за вертикално планиране обосновават във височинно отношение и допълват общите и подробни градоустройствени планове и се изработват в подобни на тях фази и етапи в следното съответствие:
Общ устройствен план (ОУП) - предварителен проект План-схема за ВП към ОГП План за регулация и застрояване (ПРЗ) - предварителен проект Идеен план-схема за вертикално планиране при ЗРП План за регулация и застрояване (ПРЗ) - окончателен проект Нивелетен проект след одобрен ОЗРП Кварталнозастроителен и силуетен план Работен план за вертикално планиране.
Проектите за вертикално планиране в строителството се изработват в следните
фази:
Идеен проект (ИП)
Технически проект (ТП)
Работен проект (РП)
1.2. Възлагане на плановете за ВП
Възлагане на планове за вертикално планиране се извършва с договор придружен със следните данни и документи:
- техническо задание;
- подробни устройствени планове;
- нивелационни планове, профили, котирани планове и площна нивелация;
- схематични и подробни планове за подземни проводи и съоръжения и одобрени подробни планове;
- едромащабна топографска карта в М 1:5 000 (10 000) на прилежащата на населеното място територия;
- комуникационно - транспортна схема;
- съществуващ план за вертикално планиране и др.;
- геоложки доклад.
Техническото задание се съставя от възложителя, но последният може да го възложи чрез договор на проектанта.
2. Същност и цели на вертикалното планиране
2.1. Дефиниция на вертикалното планиране
Вертикалното планиране e онази специфична част от геодезията, която обединява всички специалности на един проект - архитектура (А), строителство на сгради и съоръжения (ССС), геодезия (Г), водопровод и канализация (ВиК), електроснабдяване и автоматизация (EACT), отопление и вентилация (ОВИ), топлофикация (Т), организация на движението (TC), газоснабдяване (Г), (Г), озеленяване. ландшафна архитектура, опазване и въздействие на околната среда (OBOC), технологии и др. Плановете и проектите за вертикално планиране са пространствената основа (планова и височинна) при изграждане на общественото и частното строителство и благоустрояване на урбанизираната територия. Те са основание за осъществяване на проектните решения чрез: лаване на строителни при благоустройството и техническото обзавеждане на улиците, площадите, паркингите, обекти на транспорта, парковете и т.н. при тяхното изграждане, полагане на бордюри и настилки. както и при изграждане на мостове, подлези, надлези, пътни възли и др. инженерни съоръжения. даване на строителна линия и ниво на всички сгради от основното и допълващо застрояване в квартали и УПИ, независимо от това кой с възложителят-държавата, общината или частни лица. проектиране и строеж на подземната инфраструктура (проводи и съоръжения) на територията на улиците и упи или индустриално производствени обекти, землища и спортни територии и т.н. Чрез проекта за вертикално планиране се отразяват всички съществуващи инфраструктурни обекти и сгради в обхвата на проекта. съвместяват се новопроектираните със съществуващите и се намира онова пространствено решение, което гарантира функционалността на дадена територия. При това се запазва максимално съществуващата околна среда. осигурява водоотвеждането. Определят ce се пространствените координати на дъждоприемните оттоци, данните, за които се ползват от ВиК проектантите за техните решения. Определянето с проекта за вертикално планиране (ВП), на абсолютните стойности на кота нула се очаква както от архитектите и конструкторите така и от ВиК, ЕЛ, ОВИ и т.н. инженери. За правилното определяне на котата на основния етаж, освен познаването на архитектурните и конструктивни чертежи, трябва да се определи точното местоположение на проектираната сграда чрез трасировъчния план (ТП). За изработване на проекта по вертикално планиране трябва да се знае какъв е геоложкият строеж, както и на подземна инфраструктура съществува на каква дълбочина е разположена канализацията и посоката на заустване и редица други специфични детайли. В този смисъл проектът по част "Геодезия - Вертикално планиране" с първият, който трябва да се складира и уточокончателно, за да се гарантира сигурността на всички останали специални разработки по другите части на проекта. Към документацията по част "Геодезия-ВП заедно със същинския ВИ проект и траспроньчния план - ТП, се изработва картограма на земните маси, с която освен обемът им, се определят и количествата материали. необходими за благоустрояването, съобразно проекта за вертикално планиране, пила на избраните настилки, площите за озеленяване и т.н. Ако трябва да се определи накратко същността на вертикалното планиране, може да се каже, че това е съвкупност от проектни геодезически решения, чрез които се променя и моделира релефът на дадена територия така, че да се осигури нейната функционалност при сигурно водоотвеждане. запазена скология НО средата, осигурена перфектна достъпност в благоустройство, с оптимално вложени средства.
2.2. Изисквания при вертикалното планиране
Изисквания при вертикалното планиране. Пешеходното движение се осъществява в тротоарното пространство на улици и паркинги, във вътрешнокварталното пространство определен надлъжен наклон или стъпала, за бързо преодоляване на превишенията по ходовия път. чрез план с надлъжният наклон на тротоарите, принадлежащи на улицата е еднакъв с този в оста й. В равнинен терен, направленията на пешеходните пътища, извън улицата не са изключително подвластни на проектния им наклон. До 49% наклон на терена, полето за нормална пешеходна достъпност може да се изобрази като окръжност или елипса. Определя се от средната скорост на пешеходеца и изминатото разстояние за 5 минути. Радиусът на окръжността или голямата полу ос на елипсата представляват изминатото разстояние по хоризонтала, минаваш през отправната точка. в стръмен или раздвижен терен полето на достъпност силно се деформира, като границите, очертани от изминатия за 5 минути път по хоризонтала или по направленията с допустим (ръководещ) наклон, (фиг. 15,42) оформят територия, която трябва много обстойно да се анализира при проектиране трасето на пешеходната алея и нейното вертикално планиране. В площадните пространства, детските площадки, спортните терени, бензиностанциите, автогарите, промишлените зони на едно ниво. пешеходното движение не е затруднено защото проектните наклони са в границите до 3%. Подходите към тези обекти трябва да се проектират във вертикално отношение така, че да бъдат общодостъпни. Не така стои въпросът при средните и стръмни наклони (от 4 до 8% и по-големи от 8%). Както с известно, за здрави хора, физиологично допустимият наклон - без прояви на сърцебиене, задъхване, умора, с 6%. За хора двигателни увреждания И такива, които ползват самостоятелно инвалидни колички, максимално допустимият надлъжен наклон е 5 %, за разстояния до 10 m, след което трябва да се проектира хоризонтален участък, преди следващото наклонено рамо. За къси разстояния до 2 m - с придружител, допустимият наклон е 8%. 2 За да отговарят проектите на изискванията за равнопоставеност и универсалност следва пешеходните пътища да се проектират с надлъжен наклон не по-голям от 5%, без хоризонтални криви в наклонените рампи. Там където превишението може да се преодолее със стъпала или с рампа е за предпочитане да се проектира рампа. Тази постановка е основна в универсалното проектиране. При такъв подход на проектиране всички са равнопоставени и е значително по икономична реализацията.